logo Skip to content

Публикация на г-н Димитър Радев, управител на БНБ, в тримесечния бюлетин на Асоциацията на банките в България, бр. 60, януари 2020 г.

БАНКОВИЯТ СЕКТОР И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА 2020 ГОДИНА

Банковият сектор в България завърши 2019 г. с много добри общи показатели и положителни тенденции – висока капиталова адекватност и ликвидност, кредитна активност, подобряващо се качество на активите и исторически най-висока секторна годишна печалба. Прегледът на качеството на активите и стрес тестът, извършени от Европейската централна банка, потвърдиха устойчивостта на сектора като цяло.

Стратегическо отражение върху банковия сектор в България ще има развитието на процеса на присъединяване към валутния механизъм ERM II и Банковия съюз, част от който бе оценяването на шест български банки от ЕЦБ. В следващите месеците предстои финална фаза в този процес. Изпълнението на поетите от българска страна ангажименти, в това число укрепването на капитала на две български банки, ще бъде последвано от съответна външна оценка. По поетата траектория България се приближава към постигане на качествено нова степен на европейска интеграция - членство в институции на еврозоната.

Това ще донесе значима промяна и от гледна точка на осъществяването на банковия надзор и дейностите, свързани с преструктуриране на банките.

Самото стартиране на процеса на установяване на тясно сътрудничество на Българската народна банка с ЕЦБ вече съществено разшири обхвата и усили интензитета на съвместната работа на двете институции. Едно фактическо членство в Банковия съюз допълнително ще задълбочи партньорството ни с ЕЦБ, Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране.

Относно надзора, съгласно правилата на Европейската централна банка тя ще надзирава най-големите банки в България, а експерти на БНБ ще участват в работата на съвместните надзорни екипи. Тази съвместна работа ще покрива дистанционния надзор, насочен към текущо наблюдение и оценка на риска, както и инспекциите на място на банки, опериращи в България. Останалите банки у нас ще останат под надзора на БНБ, но за тях постоянно ще обменяме надзорна информация с ЕЦБ.

Съвместната работата с ЕЦБ ще засегне и още много сфери от практическата организация и функциониране на банковия надзор. Например, експертите на БНБ ще разполагат с пряк достъп до цялостната аналитична експертиза в Единния надзорен механизъм. Историческият опит сочи, че присъединяването към този механизъм генерира нова синергия между националните компетентни органи и ЕЦБ, при която процесът е двупосочен.

Заедно с присъединяването към Единния надзорен механизъм България ще се присъедини към Единния механизъм за преструктуриране. Това ще означава разпределение на отговорностите и правомощията съответно между Единния съвет за преструктуриране и БНБ като национален орган за преструктуриране на кредитни институции.

Правната рамка за присъединяването на България към Единния механизъм за преструктуриране е вече изградена. В много напреднал етап е подготовката за включване в Единния фонд за преструктуриране, включително за изчисляване на вноските на банките в този фонд, както и подготовката на процеса за планиране на преструктурирането на банки след присъединяване към Единния механизъм за преструктуриране.

Предстои важна за банките в България година, която очакваме да бъде като цяло успешна за сектора. Операциите на банките продължават да протичат в среда на по-скоро оптимистични нагласи на предприятия и домакинства на фона на сравнително висок растеж на българската икономика. Успоредно с това във външната среда са налице рискове и несигурност, които поради отвореността и международната интегрираност на икономиката ни могат потенциално да засегнат стопанската конюнктура в България. Развитието на определени негативни сценарии би могло да изостри аспекти от рисковия профил на банковия сектор. Ето защо е важно с поведението си банките да продължат да отчитат динамиката на основните рискове, в това число на рисковете за доходността и рисковете, свързани с качеството на активите.


Изтегли DOC (41 KB)