logo Skip to content

Публикация на управителя на БНБ г-н Димитър Радев в изданието Euromoney Yearbook: Global Banking & Policy Review 2018*, 19 октомври 2018 г.

През последните години еврозоната трябваше да се справя с двойното напрежение в резултат от световната финансова криза и от структурните предизвикателства, пред които беше изправена. За да му противодейства, еврозоната трябваше да разработи и приложи множество институционални реформи.

Макар и България все още да не е член на еврозоната, нейните реформи са важни за нас както поради тяхното глобално въздействие, така и поради нашия ангажимент да се присъединим към Европейския паричен съюз.

За България приемането на еврото е задължение съгласно Договора за присъединяване към Европейския съюз (ЕС) и дългосрочна цел. Освен формалния аспект на въпроса, членството на България в еврозоната може да е полезно и за двете страни.

От една страна, България може да допринесе за укрепването на устойчивостта и стабилността на еврозоната. Страната е показала впечатляваща многогодишна предистория на успешно покриване на номиналните маастрихтски критерии за конвергенция. Например, разумното управление на публичните финанси на България осигури като цяло балансирани бюджети за по-голяма част от миналите две десетилетия. Към момента съотношението дълг/БВП на България е на трето място сред най-ниските в ЕС. Ето защо да се добави още един глас в полза на здравия разум по въпросите, свързани с управлението на публичните финанси в еврозоната, би било от полза за всички.

От друга страна, самият процес на присъединяване към еврозоната дава тласък за провеждане на необходимите политики и мобилизира институциите в България. Свързаните с това усилия за реформи са насочени към ускоряване на реалната конвергенция на нашата национална икономика към еврозоната.

Предвид положителния ефект от влизането на България в еврозоната, дали този процес не се проточи твърде дълго? Отговорът е отвъд оценката за покриването на различните критерии за конвергенция. Днес цялостната готовност на България се анализира от гледна точка на уроците, които еврозоната научи от неотдавнашната финансова криза.

Банковият съюз е нов ключов сегмент от архитектурата на еврозоната, който не съществуваше преди няколко години. Освен това, области като качеството на институциите и управлението бяха признати за важни фактори за макроикономическите резултати.

В днешно време, един кандидат за присъединяване към еврозоната и нейния Единен надзорен механизъм трябва да докаже, наред с другото, стабилността на своята финансова система, както и качеството и ефективността на своите институции. Това е логиката зад неотдавна обявения нов подход, който да се прилага от България по отношение на участието на българския лев във Валутния механизъм II (ERM II).

В съответствие с това ново развитие, българските власти поеха редица ангажименти за прилагане на мерки и политики, които да осигурят гладък преход към присъединяване едновременно към ERM II и към Банковия съюз.

Новият път на България към пълноправно членство в еврозоната ще ни преведе през неизследвана досега територия, включително използването на механизма на „тясно сътрудничество”. Може да срещнем както вътрешни, така и външни рискове, които да повлияят напредъка на въвеждането на еврото в България. Това са ясно осъзнати и напълно обясними опасения.

С по-богат опит и по-добре развити институции, еврозоната днес е различна от тази преди десетилетие. Затова всяко бъдещо разширение ще бъде различно от предходните.

____________

* Оригиналният текст е на английски език и е публикуван тук.


Изтегли DOC (43 KB)