logo Skip to content

Публикация по интервю с управителя на БНБ г-н Димитър Радев пред в. Financial Times, 11 януари 2018 г.

Управителят на българската централна банка си
поставя за цел да предотврати завръщането на кризата

Вече на половината на мандата си, Димитър Радев се
справя с наследството от фалита на една банка

В страни, където непрозрачните мрежи на влияние свързват политика, бизнес и държавна администрация, централната банка често се стреми да защити безупречността на финансовата система. Димитър Радев, управител на Българската народна банка, казва, че независимостта на институцията му не е само лозунг. „Аз не просто подкрепям принципа, мисля, че сме добър пример“, посочва той пред Financial Times.

Г-н Радев, 61 годишен, пое поста си през юли 2015 г. – една година, след като фалитът на Корпоративна търговска банка (КТБ), тогава четвъртата по големина банка в страната, донесе на България най-големите финансови сътресения от валутната и банковата криза пред 1996-1997 г. Сривът на КТБ разкри нездравите кредитни практики и лошия банков надзор (също както през 1996-97 г.) и през юли 2017 г. прокурорите обвиниха двама бивши подуправители на централната банка за несправяне с техните надзорни професионални задължения. (Обвинени са и още шестнадесет души).

„Когато поех поста, внимателно разгледахме събитията през 2014 г. и ролята на централната банка“, казва Радев. „Имаше две основни заключения. Първо, практиките ни за банков надзор не са били достатъчно силни, за да се предотвратят събития като КТБ. Второ, изцяло ни е липсвала подходящата институционална рамка за разрешаване на подобни кризи. Ето защо банковият надзор беше важен приоритет… Фалитът на КТБ бе важен урок не само за централната банка, но и за политическата класа и институциите на страната.“

Международният валутен фонд (МВФ), в чийто отдел за фискални операции Радев работи преди назначението си, признава напредъка, постигнат от новия управител на българската централна банка. В преглед на българската икономика, публикуван на 14 декември, МВФ похвали реформата, която прехвърли правомощията за взимане на решения в централната банка на ниво управителен съвет. „БНБ трябва бързо да въведе процедури за плавен преход към нов модел на управление и да гарантира, че новият колективен процес не възпрепятства взимането на решения. Оценяваме, че това е важна задача“, заяви МВФ.

Сега БНБ изгражда специален фонд за преструктуриране на банките, като според Радев натрупаните средства в него до 2024 г. трябва да достигнат 2% от гарантираните депозити. „На системно ниво българската банкова система е много стабилна. Коефициентите на капиталова адекватност и ликвидност са по-високи от средните за ЕС. Доходността е висока по историческите стандарти и близка до нивото отпреди кризата (преди 2009 г.) за втора поредна година“, казва Радев.

Според банкери от частния сектор опасения продължава да предизвиква несигурността около Първа инвестиционна банка (ПИБ) – четвъртия по големина кредитор в България. След прегледа на качеството на активите от 2016 г. БНБ поиска от ПИБ да предприеме редица мерки, включително рекапитализация, намаление на по-рисковите активи и укрепване на управлението. За разлика от ОББ, чието придобиване от белгийската KBC приключи през юни, ПИБ все още не е намерила купувач. „Можем да очакваме новини в тази насока, вероятно“, казва Радев.

Управителят на БНБ също се подготвя активно за възможното присъединяване на България към еврозоната. „Правим много неща, които остават незабелязани, но са много важни. Засилихме аналитичната си дейност, включително по отношение на ползите и разходите от интеграцията към финансовата инфраструктура на ЕС. Поддържаме платежната си системата напълно в съответствие с изискванията на еврозоната. Поддържаме най-високото качество на статистиките“, казва той.

Някои представители на Европейската централна банка и столици на страните от еврозоната смятат, че би било рано България да бъде приета като 20-и член на валутния съюз, заради ниските доходи и проблемите със съдебната система. Според Радев обаче България като цяло покрива Маастрихстките критерии за публичния дълг, бюджетния дефицит, ниската инфлация и дългосрочните лихвени проценти. Въпросът е дали това, само по себе си, е достатъчно да оправдае присъединяването на страната към клуба.

„Има две мнения по въпроса. Едното е, че ако страната изпълнява критериите, тя не трябва да бъде спирана“, казва Радев. Другото е, че трябва да се вземе предвид „по-широкото състояние на публичните институции“.

„Въпросът не е еднозначен. Няма съмнение, България трябва да направи много повече, за да укрепи основните си институции, не на последно място съдебната власт. Но други институции са стабилни… Остава да видим как ще се развият нещата. Вероятно ще има подходяща комбинация от двата подхода.“

В полза на България е паричният съвет, въведен през 1997 г., който фиксира българския лев към германската марка, а след това към еврото. „Паричният съвет никога не е бил компрометиран, нито в добри, нито в лоши времена, дори и по време на световната финансова криза”, отбелязва г-н Радев.

Дали г-н Радев ще има втори шестгодишен мандат като управител? „Фокусирам се върху това, което е необходимо да се направи ... Ще видим. Отидох да работя в МВФ за една година, а останах там 15 години.”

Целият материал в оригинал на английски език може да бъде прочетен тук.


Изтегли DOC (43 KB)