logo Skip to content

Публикация на г-н Димитър Радев, управител на БНБ, в тримесечния бюлетин на Асоциацията на банките в България, бр. 48, януари 2017 г.

БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА
МЕЖДУ ПРЕГЛЕДА НА АКТИВИТЕ И ЕВРОЗОНАТА
1

Изпълнението на 18-месечния план за реформи и институционално развитие на Българската народна банка (БНБ), който приключи в края на 2016 г. имаше силно дисциплиниращ ефект за банковия сектор в България. Нека припомня, че планът освен прегледа на качеството на активите (ПКА) и стрес теста на всички търговски банки предвиждаше и незабавни мерки в още две приоритетни области: укрепването на банковия надзор и създаването на институционална рамка за възстановяване и преструктуриране на банките.

Конкретните резултати от успешното изпълнение на плана, наред с другите фактори, досега са основно три:

Първо, свидетели сме на процес на възстановяване на кредитирането. Растежът на кредита за неправителствения сектор започна по-уверено да излиза на положителна територия.

Второ, подобриха се значително финансовите показатели в банковия сектор, като общата печалба за 2016 г. се възстанови близо до най-високите нива от преди глобалната криза.

Трето, виждаме силен импулс на пазарната консолидация в сектора с наскоро анонсираната сделка между KBC и Националната банка на Гърция за придобиването на Обединена българска банка АД.

Банковата ни система като цяло днес е в по-добра кондиция, отколкото през 2015 г, което има важно позитивно значение както за бизнеса, така и за перспективите за икономически растеж. Банките обаче трябва да се справят с някои продължаващи предизвикателства, свързани с вътрешната и външна политическа несигурност, волатилността на пазарите, намаляващите лихвени маржове и необходимостта от постоянни усилия за повишаване на ефективността в банковия сектор. Освен това банките са в процес на изпълнение на мерките, предписани от БНБ след ПКА и стрес теста.

С оглед на тези предизвикателства, работата на централната банка в момента е фокусирана в две направления: да продължи линията на дисциплина и реформи в сектора, която дава резултати, както ясно показват последните 18 месеца; и да следи внимателно външните рискове за банковата система с готовност да реагира, ако това се наложи.

По отношение на реакцията спрямо външни рискове за банковата система имаме както добрия опит от финансовата криза в Гърция, така и подходящия набор от предпазни мерки, които при необходимост може да активираме, включително: налагане на изисквания за ликвидност и/или капитал на чуждестранните дъщерни дружества и клонове; мерки за постигане на оперативната им независимост на територията на България и за самостоятелно управление на ликвидността им; както и ограничаване на експозициите им към лица от съответната група.

Същевременно, всички действия на БНБ се провеждат в един по-дългосрочен стратегически контекст, а именно – силният ангажимент за продължаване на интеграцията в европейската институционална и финансова инфраструктура. Например реформите в банковия надзор, създаването на институционална рамка за възстановяване и преструктуриране на банките, както и организирането на ПКА и стрес теста в банковия сектор бяха важно предварително условие, за да можем да разгледаме нашия дневен ред през перспективата за членството на България в еврозоната.

С оглед на постигнатото дотук, този дневен ред на БНБ включва три основни групи от задачи:

Първо, поддържане на ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица или с други думи – поддържане на нашия паричен режим. В края на 2016 г. международните валутни резерви достигнаха близо 47 млрд. лева, които съответно осигуряват над 160% покритие на банкнотите и монетите в обращение и на задълженията към банките в баланса на управление „Емисионно“.

Второ, развитие на финансова инфраструктура, която би отговаряла изцяло на стандартите на еврозоната. Тука влиза голям кръг от въпроси, включително поддържането и надзора върху платежните системи, съответната нормативна рамка, информационното осигуряване и статистиката. В тези сфери сме постигнали или се доближаваме до най-високите международните стандарти. Например платежните ни системи практически са напълно готови да посрещнат изискванията при евентуално присъединяване към еврозоната. Още един пример, миналата година с усилията на БНБ, Министерството на финансите и Националния статистически институт страната ни се присъедини към най-високия глобален статистически стандарт, използван за целите на финансовата стабилност, т. нар. SDDS plus. България стана едва единадесетата страна, покрила този стандарт, наред с няколко водещи европейски държави, САЩ и Япония.

Трето, продължаване на реформите, свързани с банковия сектор. През последните 18 месеца постигнахме много в сферата на надзора, включително по отношение на модела на управление, организационното укрепване и практическото функциониране на надзорната дейност. Остават ни обаче още задачи. Например, предстоят промени във вътрешните правила и процедури и стартиране на проекта за нова информационна система, които ще осигурят още по-пълно съответствие на надзорните ни практики с Базелските основни принципи за ефективен банков надзор. Друго важно направление на продължаващи реформи е да направим пълноценно функционираща изградената вече система за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции.

Тези три групи от задачи в голяма степен припокриват и дневния ред на централната банка за интегриране в европейската финансова инфраструктура. В резултат на неговото изпълнение, очакваме през 2018 г. банковият сектор и банковият надзор да отпаднат като открита тема по пътя към еврозоната.

Това е задължително, но недостатъчно условие за членство. То в крайна сметка ще зависи от напредъка и в други сфери извън мандата на БНБ, свързани със структурните реформи и цялостния процес на реална конвергенция, както и от политическата конюнктура – вътрешна и външна.

____________

1 Резюме от изказване на 11-aта годишна среща на бизнеса с правителството, София, 2017.


Изтегли DOC (41 KB)