logo Skip to content

Интервю с управителя на БНБ г-н Димитър Радев на с. 7 във в. „Банкеръ“, 9 юни 2017 г.

ИЗГРАЖДАМЕ ЦЯЛОСТНА СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА
КРИЗИ И ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ЛИКВИДНА ПОДКРЕПА

Еврозоната е стратегическа цел за България

Г-н Радев, в последно време темата за влизането на България в eврозоната се превръща в една от централните в политическия живот на страната. Доколко тази цел е реалистична и постижима за България в момента?

Членството в еврозоната е стратегическа цел за страната, но също така и нейно задължение според договора за присъединяване към ЕС. За да се постигне тази цел обаче, трябва да се изпълнят редица условия и точно върху това е необходимо да се концентрираме. Работата по тези условия е важна и полезна за страната дори извън прекия контекст на членство в еврозоната. В крайна сметка трябва да постигнем сериозен напредък по широк кръг от теми, свързани с реалната конвергенция на страната. Постигането на такъв напредък изисква значителни усилия, но е реална и постижима цел.

Каква е ролята на БНБ в общите усилия на българската страна да постигне тази стратегическа цел - влизането в еврозоната?

Основната роля на Централната банка е да изпълнява стриктно своя мандат – поддържане на ценовата стабилност и на стабилността на валутния борд. Това е, което правим, и мисля, че го правим добре. Разбира се, работим и по редица конкретни задачи, свързани с условията, които трябва да бъдат изпълнени в банковия сектор, като укрепването на банковия надзор и развитието на рамката за управление при кризисни ситуации в банковия сектор. На оперативно равнище работим в тясна координация с Министерството на финансите и нашата роля в този процес е ясна - предоставяне на експертна подкрепа. В началото на годината подготвихме обширен доклад за ползите и разходите, свързани с присъединяването към еврозоната от гледна точка на нашите задачи и експертиза, който предоставихме на създадения от правителството Координационен комитет за присъединяване към еврозоната. Разбира се, присъединяването към еврозоната е комплексен въпрос, включващ и редица задачи извън мандата и дейността на Централната банка.

Кое наложи да се направи прегледът по реда на Програмата за оценка на финансовия сектор (FSAP) и какви са ползите от него?

Прегледът на състоянието на финансовия сектор, който направиха експертите от МВФ и от Световната банка, приключи в края на май. Той даде обективната външна оценка на направеното и на това, което предстои да бъде направено. Тази оценка съвпада с нашата собствена оценка. Ясно е посочено, че банковият сектор в България е стабилизиран след проблемите, които имахме през 2014 г., в резултат на предприетите реформи и на високите капиталови и ликвидни буфери на системата. Отчетен е и напредъкът по отношение на приоритетите, които имахме през последните две години – приоритети в съответствие с мерките, дискутирани с ЕК. Става въпрос за провеждането на прегледа за качеството на активите на нашите банки, подобряването на надзора и създаването на институционална рамка за решаване на проблеми в банковия сектор - нещо, което нямахме през 2014 и тогава доведе до редица проблеми.

МВФ поставя акцент върху необходимостта у нас да бъде създадена действаща система за възстановяване и преструктуриране на банки. Какви са предизвикателствата за БНБ в тази област?

МВФ също посочи, че тази система вече е изградена на здрави основи. Нашият основен фокус сега е да я направим пълноценно работеща. Приоритетите са два. Единият са плановете за преструктуриране на нашите банки. Ние вече одобрихме планове за преструктуриране на дъщерните европейски банки. Сега работим по отношение на плановете за преструктуриране на местните банки. Това ще стане до края на годината на базата на ясни критерии и методология.

Една от препоръките във FSAP е БНБ и Министерството на финансите да създадат система за съгласувани действия за предоставяне на ликвидна подкрепа за банки при спазване на всички законови изисквания на валутния борд. Какви мерки се предприемат в тази насока?

Това е втората приоритетна тема. Всъщност тя е стара, колкото валутният борд. През 1997 г. създадохме т. нар. фискална резервна сметка, чиято цел наред с другото беше да осигурява ресурс за такава ликвидна подкрепа, защото при валутен борд възможностите на БНБ в това отношение са силно ограничени. Този механизъм беше използван два пъти за последните 20 години. Сега – при условията на европейската директива за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и новите правила за оказване на държавна помощ, старият механизъм е неприложим. Министерството на финансите и БНБ са двете институции, които най-добре познават тази проблематика и знаят какво трябва да се направи. С министър Горанов сформирахме общ екип, който в кратък срок ще подготви конкретно предложение.

Съществува ли вече ясен механизъм за управление на евентуални финансови кризи и какви са принципите, по които той ще работи?

Както казах, в доклада за FSAP се констатира, че сме създали добра основа в това отношение. Тя включва четири основни елемента. Първо, Консултативният съвет по финансова стабилност, в който влизат министърът на финансите, управителят на БНБ и председателят на Комисията за финансов надзор. Този съвет сега се събира редовно и на него разглеждаме и координираме нашата дейност по широк кръг от въпроси, засягащи финансовата стабилност. Вторият важен елемент е самата Централна банка, която е определена със закон за орган по преструктуриране на кредитни институции. За тази цел вече изградихме специална дирекция, която успешно функционира. Третият елемент е механизмът за финансиране на мерки за преструктуриране чрез създадения Фонд за преструктуриране на банки, в който се събират вноски от банките в страната. Събраните средства във фонда вече възлизат на близо 300 млн. лв., като пълният размер на необходимите средства ще бъде събран до 2024 година. И четвъртият елемент е пълният набор от инструменти за преструктуриране, включително и продажба на стопанска дейност, мостова институция, обособяване на активи и споделяне на загуби. Сега приоритезираме двете задачи, за които стана въпрос: плановете за преструктуриране и ликвидната подкрепа.

И в доклада по FSAP, и в последните препоръки на Европейската комисия към България се акцентира върху проблема с необслужваните кредити. Каква е сегашната ситуация с тях?

Този въпрос е във фокуса на нашето внимание, и то не от днес. В резултат на това делът на необслужваните кредити продължава да намалява, като от 14.6% в края на 2015-а към момента възлиза на 12.6 процента. Това е все още над средното равнище в ЕС. Ето защо ще продължим да създаваме подходящи условия за намаляването на необслужваните кредити, включително и чрез регулаторни мерки и насоки за увеличаване на провизиите за загуби по кредити, повишено отписване на несъбираеми кредити и за насърчаване на по-консервативното оценяване на кредитите и обезпеченията, както и чрез по-нататъшно развитие на вторичния пазар.

Трябва да подчертая, че много важен момент е не само как решаваме въпроса с натрупаните стари необслужвани кредити, а как да не допускаме натрупването на нови необслужвани кредити, особено в среда, в която кредитирането започва да се възстановява и в която рано или късно лихвите ще тръгнат нагоре. Това налага повишено внимание по отношение на управлението на кредитния риск в банките.

Не мислите ли, че това превишение на процента на необслужваните банкови вземания в България спрямо общия кредитен портфейл, което е два пъти по-голямо от средното за ЕС, е повод за сериозни опасения?

Този въпрос заслужава комплексна оценка. Независимо от високия им размер необслужваните кредити в България са сравнително добре покрити с провизии и капитал. Например равнището на провизиране на необслужваните кредити у нас към момента възлиза на 53%, значително над средното за ЕС, което е около 40 процента. Освен това секторът разполага с капиталов излишък, който сега е над 7 млрд. лв., докато нетната стойност на необслужваните кредити е под 5 млрд. лева.

Следователно по-задълбоченият анализ показва, че проблемът не е толкова остър, но все пак остава проблем, по-който ние много сериозно работим.

Във FSAP се препоръчва засилване на мерките срещу кредитирането на свързани лица. Какви политики се предвиждат в тази област?

Кредитирането на свързани лица беше обект на проверка при прегледа на качеството на активите, но ние продължаваме да работим приоритетно по тази тема, за да премахнем всякакви открити въпроси.

За тази цел обсъждаме варианти за промени в нормативната уредба, включително и законови промени, ако такива се налагат, които да прецизират дефиницията за свързани лица и да дадат допълнителни надзорни инструменти за анализ.

Окончателните ни решения ще бъдат допълнително информирани от промените в насоките на Европейския банков орган за свързаните лица, които са в процес на приемане.

При така очертаното състояние на банковата дейност у нас можем ли да очакваме ръст в кредитирането?

Това, което виждаме след прегледа на качеството на активите, е постепенното възстановяване на кредитната активност – нещо, което очаквахме.

През април тази година ръстът на кредитите за частния сектор на годишна база е 4.3%, докато през миналия април имаше спад с 1.6 процента. Ръстът все още е скромен, но очаквам процесът да се ускори. Това ще бъде важен фактор за икономическия ръст.


Изтегли DOC (60 KB)