logo Skip to content

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

6 октомври 2004 г.

Днес, 6 октомври 2004 г., в 9.30 часа, в 39-то Народно събрание бе приет единодушно на първо четене законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка.

В мотивите към законопроекта и в експозето си управителят на БНБ г-н Иван Искров изтъкна, че основната цел на законопроекта е да се отразят изискванията на законодателството на Европейския съюз (ЕС) към регулативната рамка за централната банка.

Конкретните изменения в законопроекта са следните:

I. Промени във връзка с ангажиментите, поети от Република България в процеса на преговорите за присъединяване към ЕС и за хармонизиране на българското законодателство с acquis соmmunautaire:

1. Формулиране на основната цел на Българската народна банка. По чл. 2, ал. 1 от ЗБНБ като основна цел на БНБ се определя поддържането на ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица;

2. Промени, свързани със създаване на допълнителни гаранции за независимост на централната банка:

а) Институционална и функционална независимост.

С промяната на чл. 44 от законопроекта се разширява обхватът на “другите органи и институции”, които не могат да упражняват влияние върху процеса на вземане на решения в БНБ – сред тях вече фигурират не само националните (както държавни, така и общински), но и международните институции. Управителят на БНБ Иван Искров обясни, че засилването на независимостта на централната банка се налага заради бъдещата функция на БНБ и прерастването й от национална в наднационална институция след приемането ни в ЕС. Промяната е в съответствие с чл. 7 от Устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и ЕЦБ, третиращ независимостта на националните централни банки, участващи в ЕСЦБ.

С промяната на чл. 45 от ЗБНБ се предвижда Българската народна банка да не може да предоставя кредити и гаранции под каквато и да е форма, включително чрез придобиване на дългови инструменти, на правителството, общините, на държавни, общински или други обществени институции и предприятия (изключение са само кредитите за сметка на покупки на специални права на тираж от Международния валутен фонд).

б) Финансова независимост.

Предлага се приемането на годишния бюджет на БНБ да се предостави на нейния управителен съвет. Сега “разходите на Българската народна банка се извършват съобразно годишния бюджет, приет от Народното събрание” (чл. 48, ал. 1 от ЗБНБ), което не осигурява нейната финансова независимост. Промяната е съобразена с изисквания на Устава на ЕСЦБ.

в) Персонална независимост.

Предлагат се промени, свързани с мандата на членовете на управителния съвет, като се ограничават основанията за предсрочно прекратяване на правомощията и се осигурява съответствие на българския закон с основанията за предсрочно освобождаване, предвидени в чл. 14.2 от Устава на ЕСЦБ. Предлага се и възможност за съдебно обжалване на решение за предсрочно прекратяване на мандата на управителя на БНБ.

3. Промени, свързани със забрана за пряко финансиране от БНБ на публичния сектор.

В съответствие с изискванията на Европейската комисия (ЕК) в законопроекта се предлага да се разшири обхватът на публичните субекти, за които се отнася забраната за пряко финансиране от страна на централната банка, както и се изброяват по-изчерпателно различните форми на финансиране, върху които се простира забраната.

II. Промени, свързани с правомощия на централната банка в борбата срещу фалшифициране на банкноти и монети.

Предложените изменения и допълнения на чл. 27 от ЗБНБ целят да изградят конкретен механизъм за взаимодействие между централната банка и другите финансови институции във връзка с изтегляне от обращение на всички получени от тях банкноти и монети, за чиято автентичност са възникнали достатъчни основания за съмнение.

Според предложените промени, търговските банки, финансовите къщи и обменните бюра ще бъдат задължени да задържат за проверка всички попаднали при тях български или чуждестранни банкноти и монети, за които има съмнения, че са неистински или преправени, като проверката и експертната им оценка ще се извършват от Българската народна банка.

III. Промени, наложени от практиката:

1. Във връзка с въвеждането на еврото се преформулира задължението на БНБ по чл. 30 при поискване да продава и да купува без ограничения на територията на страната срещу левове евро, а не излезлите от обращение германски марки.

2. Открояват се функциите на БНБ по осъществяването на надзор върху платежните системи (чл. 2, ал. 3), надзор върху дейността на другите банки в страната (чл. 2, ал. 5), както и като фискален агент и депозитар на държавата (чл. 43, ал. 1) и др.

3. Въвежда се понятието за вътрешен одит на БНБ и се определят правомощията на главния одитор в съответствие с последните тенденции в одитната практика (чл. 22). В чл. 16 се включва ново правомощие на управителния съвет на БНБ да отговаря за създаването и поддържането на ефективна система за вътрешен контрол в БНБ и нейните дъщерни дружества, съобразена с присъщите рискове за дейността й.

4. Предлага се изменение и на чл. 61 от глава десета “Административнонаказателна отговорност”. Предвижда се отговорност не само за извършване на нарушение на ЗБНБ, а и при нарушение на подзаконовите актове по прилагането му. Диференцира се глобата за физическите лица от имуществената санкция за юридическите лица и едноличните търговци.