logo Skip to content

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

23 юли 2004 г.

На 22 юли (четвъртък) 2004 г. на заседание на Управителния съвет на БНБ се обсъди и прие Стратегия за развитие на Българската народна банка за периода 2004 - 2009 г. на първо четене.

България е изправена пред едно от най-големите предизвикателства в съвременната си история – пълноправно членство в Европейския съюз (ЕС) и в Икономическия и паричен съюз (ИПС). Българската народна банка (БНБ) е основна публична институция и играе ключова роля в процеса на интеграция. Тя трябва да съумее успешно да се присъедини към Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и евросистемата. В отговор на това предизвикателство БНБ предлага Стратегия за развитие до членството на страната в ИПС. Стратегията е инструментът, чрез който БНБ представя своите средносрочни цели и задачи, както и необходимите действия за тяхното успешно изпълнение.

От 1 януари 2007 г. страната ще бъде пълноправен член на ЕС. БНБ декларира волята си да действа в рамките на паричния съвет до пълноправното членство на страната в ИПС. Позицията на БНБ е, че България следва да се присъедини към Валутния механизъм II (ERM II) веднага след членството в ЕС, като се ангажира едностранно да поддържа паричния съвет. Определената от Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) рамка изключва възможността за едностранна евроизация от присъединяваща се страна.

Паричният съвет е съвместим с изискванията на ЕК и на ЕЦБ и може да бъде поддържан едностранно по време на членството във Валутния механизъм II. Той осигурява не само законово, но и на практика независимостта на централната банка и създава условия за прилагане на модерни банкови регулации и надзор в съответствие с добрата световна практика. Режимът дава на централната банка стабилна рамка за управление на валутните резерви при отчитане на изискванията на Закона за БНБ.

Изходни основи за разработване и реализация на Стратегията са доброто познаване на основните предимства на БНБ на настоящия етап, както и на предизвикателствата, свързани с членството в ЕСЦБ и евросистемата. Тя e отворен документ, основа, върху която могат да бъдат надградени и други цели и задачи в процеса на присъединяване.

Интегрирането на БНБ в ЕСЦБ се предвижда да стане организирано и последователно. Сегашният период е подходящ за изработване и прецизиране на стратегическите виждания. Необходимо е да се установят и премахнат евентуални празноти в способността на централната банка да участва пълноценно в ЕСЦБ – първо, като член на Общия съвет, а след това и като член на Управителния съвет.

Друго важно условие за реализация на целите на БНБ е непрекъснатият диалог с обществото. БНБ приема законовите промени за увеличаване на нейната независимост като допълнителна отговорност за провеждане на прозрачна и последователна политика, както и като задължение регулярно да отчита своята дейност пред обществото. Това е гаранцията, че при увеличаване на задачите и нарастване на отговорностите в процеса на присъединяване на България към ЕС и ИПС централната банка ще бъде източник на стабилност и предвидимост.

Процесите на централизация на отговорности и правомощия в евросистемата предполагат висока степен на гъвкавост и компетентност. Осъществяването на Стратегията ще бъде отчитано непрекъснато и при необходимост ще се извършват допълнителни уточнения и приспособявания. Нейното осъществяване предполага БНБ да увеличи още професионализма на служителите си при изпълнение на конкретните задачи, акцентирайки на развитието на банковия сектор и на задълбочаването на финансовите пазари. От професионализма и доверието в институцията зависи постигането на собствените цели, а чрез тях и на целите на икономическата политика на страната. На основата на сравнителните си предимства БНБ търси и бъдещата си специализация в рамките на ЕСЦБ.

Членството на БНБ в евросистемата изисква готовност за участие в изготвянето и провеждането на паричната политика на еврозоната. Това предполага БНБ да се възползва в максимална степен от възможностите за диалог и обучение, предлагани от ЕЦБ, националните централни банки (НЦБ) и други международни финансови институции. При реализацията на Стратегията широко използвани възможности са двустранните споразумения за обмен на изследователи и опит с централните банки на страните членки, както и провеждането на съвместни изследвания.

Стратегията се състои от две части. В първата част са представени целите и задачите на БНБ, а във втората - подходите за тяхното постигане. Целите и подходите за осъществяване на допълнителните и спомагателни функции на БНБ не са представени поради по-малката им значимост. Изключение прави агентската функция на правителството.

Стратегията за развитие на Българската народна банка 2004 - 2009 г. ще бъде дадена за обсъждане на Консултативен съвет на БНБ, който се състои от 14 членове, 8 от които са външни. Външните членове са представители на академичните среди и изследователски центрове. Те са: доц. д-р Пламен Орешарски (заместник–ректор на УНСС); доц. д-р Стефан Петранов (СУ); д-р Румен Аврамов (Център за либерални стратегии); д-р Красен Станчев (Институт за пазарна икономика); Ивайло Калфин (съветник на Президента на Р България); д-р Илиан Михов (Пристън, Инсеад); доц. д-р Емил Хърсев (УНСС); д-р Георги Ганев (Център за либерални стратегии); проф. Георги Петров (бивш член на УС на БНБ).

Стратегия за развитие на Българската народна банка 2004 – 2009 г. ще бъде предоставена и на парламентарно представените сили в 39-то Народно събрание на Р България през септември 2004 г.

УС на БНБ прие Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 на БНБ и МФ за условията и реда за придобиване, изплащане и търговия с държавни ценни книжа.

В съответствие с одобрената от Министерския съвет Стратегия за управление на държавния дълг и Стратегията на БНБ за развитие на информационните и комуникационни технологии от началото на 2004 г. стартира разработването на автоматизирана система за провеждане на аукциони за ДЦК (АДЦК), при която обменът на информацията с първичните дилъри ще се осъществява посредством две технически средства – SWIFT и VPN. Чрез реализирането на системата се минимизират рисковете за БНБ, свързани с тази дейност, и значително се съкращава времето за обявяване на резултатите от аукциона.

Във връзка с това УС на БНБ разгледа и прие Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 на МФ и БНБ за условията и реда за придобиване, изплащане и търговия с държавни ценни книжа. С наредбата по същество се правят допълнения в действащата наредба, касаещи основно процедурата за провеждане на различните видове аукциони и водещи до по-голяма яснота и прозрачност на пазара на вътрешни дългови инструменти. Наредбата следва да влезе в сила след успешното финализиране на дейностите по разработване, тестване и внедряване на АДЦК.